Кмете, кмете...

И този път се очертава изострена политическа битка за кметския стол на столицата. Нищо лошо няма в това. Нищо лошо до толкова, доколкото това е смисълът на партиините структури. Лошото е, че при избора на партиен кандидат като че ли се пренебрегва самият пост, за което те се състезават. БСП излъчи достоен кандидат в лицето на бившия зам.-министър на финансите и столичен общински съветник Георги Кадиев. Не очаквам от ГЕРБ да имат по-силна кандидатура, за кандидатите на другите партии шансът няма да е сравним с този на Кадиев. При такава битка вероятно ще се гласува по познатият ни "племенен" начин. Резултатът е известен. Подкрепеният от ГЕРБ е фаворит. Картината след изборите отново може да бъде, меко казано, жалка - кмет, който е опиянен от победата и не се знае, може да се разболее oт болестта да работи главно за по-нататъшната си кариера. За това смятам, че има резон да се подкрепи независим кандидат и защо това да не е Теодор Дечев.

Д-р Теодор Дечев - кмет на София

По повод кметските избори в столицата:
Преди 10-ти ноември, през годините на опита на изграждането на Социализма сме свикнали на формалното провеждане на избори. Именно за това, когато говорим за недостатъците на тогавашната политическа система ги подреждаме на предни позиции.
От 91-ва година насам се залъгваме, че провеждаме демократични избори. Всеки път след изборите, независимо дали парламентарни, местни или президентски започваме да се оплакваме, че изборът не е наш и че сме излъгани. Така ще продължи и в бъдеще, ако не се откажем от някои най-меко казано „Пред средновековни балкански черти”. Пред урните:
1. Да се откажем от племенен начин на мислене и ако това е прекалено невъзможно да не се сещаме за племето – партията, а да предпочитаме по-голямото племе, към което да принадлежим – България;
2. Да се отърсим от крайната позиция, към която ни тласкат през предизборната кампания „загрижените ни” политици, вместо емоционално да гласуваме „против”, да предпочитаме „за” и то не за листа, а за личности с програма;
3. Крайно време е да разберем, че наш човек няма за какво да ни се сърди за това, че го мислим за подходящ за определено място, през определено време, а не подходящ за всяко нещо, по всяко време.
С „какво трябва” и „как да бъде” спирам до тук, за да не ми хареса, възможността, че мога да пиша по политически въпроси като политолог и да забравя, че съм икономист и се интересувам от изборите колкото един, донякъде, учен гражданин.
Сега, пред частичните кметски избори в София, като че ли, политическата ситуация предполага за първи път възможност и политическите партии, и избирателите да „изневерят” на досегашната си практика. А бъдещия кмет на София да е независим, опитен, честен, демократ и консенсусна личност.
Предложеният в интернет пространството от млади и професионалисти столичани:
Д-р инж. Теодор Дечев