ПРОБЛЕМЪТ НЕ Е В ЧОВЕКА, А В СИСТЕМАТА

От началото на прехода присъстват две явления. Едното – да имаме силна власт, силна с медиен комфорт, силна с бетонирането на вътрешните редици и силна с кабинетни централизирани решения, а от другата страна – слаба опозиция, разбита почти извън играта, укротена до навечерието на следващите избори. Другото – народа с повишена степен на емоционална конфронтация, да избира между две миражни картини – лошото минало и безрезервна надежда за настоящето.

Един видео клип показва разликата между италианците и Европа в редица поведения. Най-забележителното беше в поведението на изборите. В Европа хората отиват с различни знамена и чакат на площада да обявят победителят. Тогава неговите поддръжници остават на площада да празнуват, а другите сгъват знамената си и се връщат мълчаливо вкъщи. В Италия след обявяването на победителя носителите на други знамена ги крият и вадят знамето на победителя и започват да надвикват поддръжниците, за да докажат колко са радостни.
Още тогава получих този клип с коментар, че това дали не важи едно към едно за нашето общество. Истината е, че предположих, че българското знам е подменено с италианското, за да не се обидим. Жалко, че загубих записа на този клип. А сега мисля дали въобще ни трябва такъв? Нашия политически спектър ежедневно произвежда такъв, дори по-качествен. Ако гледайки клипа се смеем, от това, което ни заобикаля, мисля, че трябва да плачем.
Значи най-големия ни проблем през прехода е приетия, със съглашателство между политическите сили, модел – модел на управление, модел за „опозициониране”, модел за народно конфронтиране.
Докато до последните избори целта е била да се извърши грабеж на българския народ, за да се приключи с първоначалното натрупване на капитала и доказване на „некадърността” на левите сили, на сегашното управление задачата е да се забрави престъпния произход на едрия капитал и да отъпче пътя за дългосрочно управление на десните сили.

Дали това го осъзнава премиерът Борисов или не? Исторически това няма никакво значение, освен ако не му хрумне да остане в историята като се превърне в революционер, който ще обърне масата.

ГЕРБ не е спечелила изборите въз основа на ничия програма. Гласувалите за ГЕРБ не са единствено дясно ориентиран електорат. Дали ГЕРБ ще се превърне в партията на едрия капитал или ще послужи на друга „дясна” партия да управлява след това като „спасител” на нацията не е това проблемът, който причинява безсъние на представителите на едрия капитал. Проблемът е дали българския народ ще преглътне веднъж до неизвестно далечно време, че друга алтернатива няма.

Далеч съм от извода, че предстои на левите сили просветителна мисия. Правилният извод е, че предстои прецизиране на целите и методите за борбата за алтернативна система.

Съюз за стопанска инициатива (ССИ): Има допълнителни утежнения за бизнеса

Бюджет 2010 крие допълнително утежняване на бизнеса и стимули за разширяване на сивата икономика, обяви председателят на комисията по данъчна политика към Съюза за стопанска инициатива (ССИ) Аднан Лидиянов, цитиран от пресцентъра на организацията.

Докато в проектобюджета за 2010 г. спрямо бюджет 2009 намаленията на разходите, в това число и на заплатите и възнагражденията, засягат с малки изключения всички институции, изненадващо е повишението в разходите на Министерския съвет (МС) с 98,54 на сто, отбелязва Аднан Лидиянов. Заплатите и другите възнаграждения в МС се увеличават от 13,04 млн. до 33,14 млн. лева (154,17 на сто). При положение че са предвидени съкращения, това прави увеличението в това перо повече от 200 на сто. Според Лидиянов бюджет 2010 не кореспондира с намеренията за антикризисна политика.